от Христо Панев, юрист, paragr22.wordpress.com
УниКредит Булбанк е „Банка на годината 2012“ в България
Наградата им била присъдена от международното списание The Banker. Така де, и аз бих обявил на Сашо тъща му за тъща на годината – нали не ми е в къщата. Аз пък провъзгласявам Уникредит за банка на седмицата. Но не защото не съм им клиент (което е факт), а защото Пламен Стоянов е. И защото онзи ден спечели делото, което води срещу тях. Предвид предприетата от Асоциацията на банките в България офанзива срещу говорещите по техен адрес, трябва в най-скоро време да очакваме сигнал до комисията по професионална етика на ВСС срещу тримата съдии постановили решението. То наистина е възмутително – банкохулство в най-чистата му форма! Да говорят така срещу банката на годината, при това в официален документ и то „в името на народа”. При това и пари за разноските на Пламен ще я карат да плаща! Толкова много пари за PR и накрая някакви си русенски съдии срещу едни мижави 4% от цената на иска да вземат да им развалят целия имидж и то в седмицата на наградата.
През това време в Германия…
Обискираха подразделение на Уникредит в Германия
Нали няма изненадани от твърдата ръка на закона в Германия? Да простим журналистическата непросветеност с кратката вметка, че може да бъде обискиран само човек, а офисите се претърсват и да продължим нататък. Самата Хипоферайнсбанк (въпросното подразделение на Уникредит) оповестила това в медиите. Отново те са направили уточнението, че ставало въпрос за ръководни кадри от средния ешелон, заподозрени, че са подпомагали укриването на близо 124 милиона евро данъци. Ако подобно нещо се случи тук, инж. Хампарцумян немедлено ще се появи в някое готварско предаване, за да демонстрира червеничко коланче, червенички чорапи и червен ластик на гащите против уроки (виж предаването) и да констатира, че винаги успелите са били мразени от неуспелите – разбирай – от нас. И естествено – за да убеди за пореден път лековерните домакини колко куул са българските банкери, как подобно нещо всъщност не се е случвало, а полицаите и прокурорите са ходили на малки организирани групички в банковите офиси за да се интересуват от условията по потребителски кредити. И, разбира се, как банкерите не биха могли да имат нищо, ама абсолютно нищо общо с данъчни измами.
Но ако си мислите че странните небанкоугодни безобразия се случват само в земите, населявани от варварски германски племена, фетишизиращи реда и законността, е добре да прочетете за поредната дисциплинираща акция на Британският финансов регулатор (Financial Services Authority).
Британският финансов регулатор глоби UBS за слаб контрол
След като през юни FSA съсече банката Barclays’ с рекордна глоба от 59,5 милиона паунда, а в същото време финансовите регулатори в САЩ наложиха на същата банка глоба от 230,5 милиона паунда, причинявайки с това срив на пазарната и оценка с 4 милиарда паунда, заради това, че били манипулирали LIBOR и EURIBOR, надали ще има учудени от това, че FSA не е изпитала притеснения, сходни на родните финансови регулатори, и е наложила глоба от близо 30 милиона паунда на швейцарската UBS. При това не за друго, а защото швейцарците очевидно не са се погрижили да се защитят срещу безотговорни действия на своите собствени брокери, в частност – и на брокера Квеку Адоболи. Афрошвейцарецът Квеку миналата седмица отнесе присъда от 7 години затвор за това, че с действията си причинил на банката загуби за 2,3 милиарда долара, но FSA в пълен разрез с българските институционални традиции реши, че този, който дава баницата не е просто обикновен луд, заслужаващ състрадание, но е и виновен, поради което трябва да бъде глобен. 30 милиона паунда – това беше котировката на деривата „затваряне на очи” на финансовите пазари в Англия за миналата седмица. Затворете ги пак, ако ви се плаща. Но ако случайно се чудите какво следва от това, че български регулатор констатира някаква нередност в дейността на банка, мога да ви кажа – нищо не следва. Ето ви съвсем официален документ, в който КЗП констатира неравноправни клаузи в общите условия на една българска банка и не предприема никакви действия срещу нея. Защо ли? Вероятно защото в България изразът „Твърде голям за да фалира” се е трансформирал в „Твърде голям за да бъде контролиран”. За сметка на това в Европа гласовете в полза на откъсване на държавите от прегръдката с банките стават все повече – да сте чували влиятелен български опозиционен лидер да каже нещо като „Държавите са пристрастени към заемите от банките, които са основните купувачи на техните облигации. А като награда, за която не се говори, банките не очакват нищо по-малко от гарантиране на собственото им оцеляване. Ако една банка бъде изложена на риск от неплатежоспособност, държавата веднага трябва да се намеси в спасителна акция с парите на данъкоплатците.” Обаче конкурентът на Меркел, Пеер Шайнбрюк го каза и нарече това „Фаустовска сделка”. Малката подробност е, че Щайнбрюк има напълно реалният шанс да влияе на политиката на Германия и цяла Европа през следващите години. Но ако си мислите, че това е някаква заблудена личност, която няма представа какво говори, си струва да прочетете изказването на Йенс Вайдман, президентът на германската централна банка. Той призова за радикална промяна на курса и твърди, че банките трябва да бъдат възпрепятствани в това да се излагат на риск от евентуален държавен фалит. И ако това ви звучи абстрактно, ето за какво става въпрос – „Испания получава 37 млрд. евро за спасяване на банките”. Ще ги получи от спасителните фондове на ЕС, които акумулират средства от държавите членки, които на свой ред събират данъци от гражданите и фирмите си. Честно, нали?
В същото време ДПА пише: „Кризата я докараха банките, но идват и тъмни фондове”. Чували ли сте за „тъмни фондове” или за „сенчесто банкиране” в България? И да сте чували, то ще да е било изявлението на пресцентъра на БНБ, че в България риск от него няма, поместено в авторитетния национален финансов ежедневник „Марица”. Въобще според БНБ, ако нещо произхожда от банка, то е богоугодно и правилно. Странно тогава защо Европейската комисия е седнала да пише Green Paper on Shadow Banking преведена на български незнайно защо като „Зелена книга за паралелната банкова система” съдържаща ясната концепция на тези, които седят в сянка или да им бъдат подрязани крилцата, или да бъдат осветени и контролирани.
Сигурно всички сте чували за политици, бедни като църковни мишки, но роднините им… ах, роднините им! Помните ли Баба Цецка, дето като арестуваха сина и, се втурна да тегли едни стотина хиляди, явно спестени от пенсии. Гледам, че напоследък в ролята на роднините влизат и банки. Първа Инвестиционна Банка си купи Оловно-цинковия комбинат, а Алфа Банка клон България получи „Икономедиа”. И това само за една седмица. Явно скоро предстои да разберем чии роднини са. Не се заблуждавайте обаче, че ще ги сполети съдба, подобна на злощастната спипана в крачка баба. Едно е да си Цецка, съвсем друго е да си Цеко. На този фон, може би напълно логично звучат новините, че жилищните кредити леко поскъпват, въпреки че активността на ипотечния пазар през октомври е нищожна и лихвите по депозитите за пореден месец вървят надолу. Щеше да е нелогично, само ако банките се занимаваха и печелеха от банкиране – приемане на депозити и даване на кредити. Всеки производител на зеле знае, че ако през октомври зелето му не върви, трябва да намали цената. Освен, ако не е наследник на реституирана едра градска собственост на „Витошка”, де. Тогава може да си позволи зелето да гние, както и въобще да не произвежда зеле. Очевидно същото се случва и в цяла Европа, щом като кредитирането в еврозоната продължава да се свива, а големите европейски банки продължават да трупат кешови запаси. Явно и тях зелето не ги вълнува особено. Британците, естествено, имат особено мнение по въпроса – смятат да последват примера на Svenska Handelsbanken и да се завърнат към корените си – кредитирането и личната отговорност на банковите мениджъри. Явно банкирането заради самото банкиране вече не ги привлича особено. Но тези идеи вероятно са достъпни само за аристократичните умове на британците, както и за някои бутикови шведски банкери. Иначе европейските банкери настояват за отлагане на влизането в сила на новите по-строги правила за капитала. В САЩ вече им дали отсрочка. Искат си я и от Европа. Отново да попитам – има ли учудени? И аз всеки път исках отлагане на новите по-големи лихви по кредита ми – и през 2008-ма, и през 2009-та и през 2010-та, но мен кой ли ме пита.
Но най-тъжната банкова новина от седмицата е, че хората теглят бързи кредити за да плащат битовите си сметки. Едно време в такива случаи вземахме на заем от роднини и приятели. Сегашното положение значи или че традиционния български модел на сплотеното семейство се е разпаднал и вече нямаме достатъчно близки роднини и приятели за да вземем заем от тях, или че и те са докарани до същото трагично финансово положение и просто няма как да ни помогнат. Което и от двете да е вярно, е тъжно.
И всичко ще продължи да бъде така, докато клиентите продължават да избират банките си по картите. Разбирай – по таксата, която банката събира няколкото пъти, когато теглиш заплатата си на банкомата… Ако имаш това щастие да надхвърля дневния лимит за теглене. Едно време в девическите гимназии подготвяли момичетата за живота, който им предстои. Баба ми го е разказвала – учели ги как се готви, шие, пере, глади, как да се грижат за децата и за домашната градинка… Сегашното училище ни подготвя сериозно за неща със съмнително приложение като физика и химия, но щастливо нехае за основите на финансовата и правната ни грамотност. А корпорации мераклии да се възползват от това не липсват. В този ред на мисли, няма да се учудя, ако скоро започнем да избираме банките си по картинките в брошурите или дължината на полата на плеймейтката, участваща в ТВ рекламата.
Иначе за нея са верни две неща:
1.Кофти условия.
2.Но честни.В другите банки често има скрити условия.И клентът има някакви постижим права.
3.Обаче труднопостижими.
Иначе за нея са верни две неща:
1.Кофти условия.
2.Но честни.В другите банки често има скрити условия.И клентът има някакви постижим права.
3.Обаче труднопостижими.
втората точка за Уникредит ли се отнася или за друга банка ??? били честни - направо ще ме спукаш от смях А с това, че клиенто има някакви постижими прама че довърши и се валожи за викаме Спешна помощ, че щях да умра от смях. Така не съм се смял много отдавна мммммммм дааааааааааааааа
